В окото на бурята: Началото на една съдба – от подземните недра до върха на най-високата сграда в света

В окото на бурята: Началото на една съдба

Родих се в свят, разкъсван от буря. Още преди първия ми вик, съдбата беше наситила живота ми с напрежение. Роднините ми, раздирани от идеологически и лични конфликти, се опитаха да изтрият следите ми още преди да съществувам. „Аборт, аборт!“ – шептеше злокобният глас на една от лелите на майка ми. Причината? Баща ми беше комунист, а нейните деца – невъзвращенци, избягали от комунизма в Америка и Канада, където изградиха светове, далеч от този, в който се родих.

Когато дойде моят ред да видя светлината, не бях просто дете – бях искра в сблъсъка на два свята. От едната страна стоеше старото българско родословие, закалено преди 9 септември 1944 г., а от другата – модерното, свободолюбиво американско влияние.

Дипломатът и разбойникът

Моят баща, Христо Михайлов, беше мъж на епохата. Дипломат от кариерата, завършил право в Софийския университет и магистратура в престижната Дипломатическа академия в Москва, той беше човек, който можеше да изглади и най-сложния дипломатически конфликт със стил и финес. С безупречно подбрани костюми и вратовръзки, той символизираше изяществото на своето време.

Но ето че се родих аз – неговият син, който избра пътя на приключенията и хаоса. Докато той се гордееше с ръбовете на панталоните си, аз се завръщах от пещерни експедиции, целият в кал, кръв и разкъсани дрехи. Дълбоко в себе си той се питаше: „Къде сбърках?“

Моят свят под земята

Една от първите ми значими победи дойде в дебрите на Голямата Балабанова пещера. Бях само на 14 години, но огънят на откривателя гореше ярко в мен. С малък екип от пещерния клуб „Средец“ проникнахме в дълбините, които никой дотогава не беше виждал. Пропълзях през тесен проход, където въздухът беше едва достатъчен за дишане. Усещах всяко камъче под себе си, всяка капка вода, която се стичаше по стените.

Когато най-сетне излязох от тесняка, пред очите ми се разкри магия – зала с размерите на храм, блестяща с бели, млечни форми, които приличаха на мозъчни гънки. В онзи момент разбрах какво е да бъдеш първият, който вижда нещо невиждано. Това чувство ме промени завинаги.

От дълбините до върховете

Животът ми продължи като низ от открития и иновации. Когато заминах за Канада, мечтите ми достигнаха нови висини. Преодолявайки непристъпни върхове, откривайки нови хоризонти, осъзнах, че моето име, Иван, е сърцевината на иновацията – IVAN в INNOVATION.