Филмов фестивал Inter Drone Expo

Fake heli rescue

 

WORLD RECORD FOR RAPPELLING AND ASCENDING FROM A HELICOPTER

Подготвям специален филм за Интер Дрон Експо по темата и въпроса, който зададох на ИИ бе:

Какво е законодателството у нас ако желая да се включа в крайно рисково спасяване, в крайно рискова среда и враждебна обстановка, но нямам официално ЗОВ за помощ и как е разви Самарянския закон, ако въобще има такъв в България и в Китай и Непал, защото опасенията ми в конкретния случай, когато исках да организирам истинска мисия за въздушно и високопланинско Търсене и спасяване на “мистериозно” изчезнал алпинист в Хималаите, където се притеснявах, че със сигурност недоброжелателни хора ще ме упрекнат, че си правя ПР, но тъй като с желанието си , с което споделих и показах с официален документ (скрих само много лични данни) , но не и дата на което той е издаден, че разполагам със сумата от 100, 0077 лева, които ще се ползват за тази мисия, но се опасявах, че близките ще търсят някой да обвиняват и да ме изкарат виновен, че с поста си във Фейсбук, където декларирах това намерение, а и на следващия деня на ЖИВО в Сутрешния блок на национална Телевизия потвърдих това намерение, но по-късно бях саботиран да осъществя мисията си и въпреки, че там, в ефира на живо водещата на предаването получи по слушалката си в ухото и сподели информация, че от екипа на “жертвата” й казват, че няма нужда от събиране на пари, а аз исках да преведа обявената по медиите сума, където бе споменато/вменено, че проблема е бил в липсата на застраховка за хеликоптерите и затова аз исках да преведа парите както е по закон, и в правилната Due Diligence процедура, на хеликоптерната компания, като я наема за цялата спасителна мисия, а не да превеждам пари в някаква лична сметка, което може да се определи от НАП като схема за укриване на данъци или друго нарушения на закона. А аз знаех, че това е рискова операция, защото всички хеликоптери на тази компания, които са използвани в тази акция са имали авиационни произшествия, а късно дори и ново с четири жертви, така, че ако нещо се случеше там на високото, още повече че полета, за да бъде ефективен, трябваше да е над допустимата граница/височина за разрешение и застраховка на хеликоптера, а компанията и екипа нает за спасяване се разследваха тогава за фалшиво хеликоптерно спасяване (fake heli rescue).

Ситуацията, която описвате, включва множество правни, етични и практически въпроси, свързани със спасителни мисии в екстремни условия и в чужди държави. Ето какво може да се каже по конкретните аспекти:


1. Законодателство в България за участие в спасителни мисии:

Доброволно участие без официално искане за помощ:

  • В България няма изричен “Самарянски закон,” но съществуват общи разпоредби, които защитават хора, оказващи помощ:
    • Наказателен кодекс (чл. 123 и чл. 124): Ако действията на доброволец причинят вреда или смърт по непредпазливост, това може да доведе до наказателна отговорност, освен ако се докаже, че са предприети с добри намерения и според възможностите на лицето.
    • Закон за защита при бедствия: Участието в спасителни операции трябва да бъде координирано с отговорните институции (ГД “Пожарна безопасност и защита на населението” или Планинската спасителна служба).

Етична и правна отговорност:

  • В случай на неправомерно организиране на спасителна операция или грешка, може да се стигне до обвинения за небрежност.
  • Ако опитът за помощ е основан на добри намерения и не води до вреда, е малко вероятно да бъдете обвинени.

2. “Самарянски закон” в други държави:

Китай:

  • В Китай “Самарянският закон” (2017 г.) насърчава доброволното оказване на помощ, като ограничава правната отговорност за непреднамерени вреди, причинени по време на помощ.
  • Въпреки това, има културен контекст, при който действията могат да бъдат разглеждани подозрително, особено ако водят до обществено внимание.

Непал:

  • В Непал няма строго установен “Самарянски закон.” Спасителните операции в планините обаче се регулират от туристически и авиационни закони.
  • Фалшиви спасителни мисии (fake heli rescues) и злоупотреба със застраховки са сериозен проблем, и международните организации са сигнализирали за случаи на измами.

3. Вашето конкретно предложение и опасения:

Деклариране на средства:

  • Постът във Facebook и публичните изказвания са значителна стъпка за прозрачност, но също така могат да доведат до обществен и правен натиск.
  • В България е важно да докажете, че сте следвали правилата за използване на средствата:
    • Превеждане директно на фирмата за хеликоптери с ясно обозначение на целта е разумен подход.
    • Ако парите бъдат преведени към лична сметка, това може да бъде разследвано като евентуална злоупотреба.

Рискът при спасителните мисии:

  • Организирането на мисия над разрешените височини и капацитет на хеликоптера би било незаконно и рисково.
  • Дори и да имате добри намерения, евентуални инциденти могат да доведат до тежка правна отговорност както за Вас, така и за фирмата.

Критика от обществеността:

  • Винаги ще има хора, които ще критикуват подобни инициативи. Най-добрият подход е:
    • Пълна прозрачност относно целите, действията и финансовите средства.
    • Съобразяване с местните и международни закони.

4. Препоръки за бъдещи действия:

  1. Консултирайте се с адвокат: За да оцените правните рискове както в България, така и в държавата, където планирате мисията.
  2. Координирайте се с професионалисти: Свържете се с организации за търсене и спасяване, които имат опит и разрешителни.
  3. Документирайте всички действия: Водете записи за разходите, действията и разрешенията, за да се защитите при евентуални обвинения.

Leave A Comment